Акнето не е само козметичен проблем, то представлява сериозно кожно заболяване, което оказва пряко влияние върху самочувствието на засегнатите. Заболяването се характеризира със засягане на мастните жлези, които отделят секрети (себум). Ролята на този секрет е да предпазва кожата от вредните външни фактори на околната среда. Нормално около мастната жлеза може да се изолират така наречените коменсални микроорганизми, тоест такива, които не създават възпалителни реакции при нормални условия. Но при повишаване на отделения себум, в съчетание с натрупване на мъртви клетки, се стига до създаване на благоприятни условия за превръщане на тези микроорганизми в болестотворни. Най-често изолиран причинител е Propionbacterium acnes.
Бактериите причиняват възпаление в местата с повишена мастна секреция, поради което акнето се локализира най-често в области с изобилие на мастни жлези. Повишената секреция на себум се дължи на повишеното количество на 5-алфа-редуктаза (ензим, разграждащ тестостерона до субстанции, които стимулират работата на мастните жлези). Повишението на този ензим се отчита основно през пубертета, което е и причината тийнейджърите да бъдат основният засегнат контингент. Допълнителни фактори са генетичната предразположеност, употребата на някои медикаменти – кортикостероиди, хормонална терапия и други. Лошата хигиена, нерационалното хранене и хормоналният дисбаланс (менопауза, бременност, вродена надбъбречна хиперплазия) също могат да бъдат рискови за появата на акне.
Акнето се развива по-рано при момичета, но случаи със затегнато протичане на заболяването се отчитат по-често при момчета. Възможно е да се наблюдава сезонно подобрение през лятото и последващо влошаване през есенно-зимния сезон, свързано с преминаване на възпалителната реакция в по-дълбоките слоеве на кожата.
Клиничната картина се характеризира с възпалителни и невъзпалителни промени. Първоначално се появяват милиуми – малки бели кистички, които са затворени, и комедони – отворени черни точки. Впоследствие върху кожата на лицето се получават папули – зачервени и леко надигнати от заобикалящата кожа лезии, както и пустули – изпълнени с жълто-бял секрет. В разгърнатите тежки случаи акнеиформените обриви се представляват от различни по вид и големина лезии (със или без съдържимо), които са пръснати по лицето, кожата на гърба и гърдите. В някои случаи след преминаване на лезията, в зависимост от това в каква дълбочина е засегната дермата, може да останат белези.От значение е отграничаване на акнето от други кожни заболявания, тъй като терапията при различните кожни промени се различава. Началните стадии на акне могат да оприличават фоликулит – възпалителна реакция на космените фоликули (най-често се засяга кожата на брадата при мъжете).
Обривът при сифилисът във втори стадий може да имитира широка гама от заболявания, поради което в някои случаи се налагат допълнителни лабораторни изследвания за изключване на заболяването. Други диференциални диагнози, влизащи в съображение, са розацея, периорален (около устата) дерматит и други.
Лечението на акне включва потискане на мастната секреция и едновременно саниране на бактериалното огнище. Включват се лосиони за локално приложение, съдържащи салицилова киселина, а при нужда и антибиотици. Друга възможност за директно въздействие върху мастната секреция е приложението на ретиноиди, които директно я потискат. Препарати на базата на бензоил пероксид имат изразено антибактериално и кератолитично действие. При пациенти с тежки форми на акне се налага включване на антибиотично лечение, комплексно с хормонална терапия и средства за локално приложение.