Зима

ЗимаЗима Грижа за кожата през зимата Grija-za-kojata-prez-zimata

 

Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) и завършва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното полукълбо. В метеорологията се използва различна конвенция - месеците юни, юли и август в Южното полукълбо и декември, януари и февруари в Северното полукълбо.

 През зимата Слънцето е и ниско над хоризонта, за по-кратко време през деня, в сравнение с лятото. Земята е осветена, но значително по-малко количество енергия попада върху континентите и океаните на това полукълбо на планетата, в чиято част лъчите падат под малък ъгъл. Освен това, тъмната част на денонощието (нощта) се увеличава значително, като повече от половината от съответното полукълбо през този период се намира в нощ във всеки един момент. Така за единица площ се пада по-малко количество енергия и се приема по-малко топлина. Още и слънцето залязва напълно в зоната зад полярния кръг и там настъпва полярната нощ. Всички тези фактори водят до увеличена загубата на топлина от съответното полукълбо (южно или северно) в Космоса, което не може да се компенсира от ниския приток на енергия и слънчево греене през този сезон, в сравнение с лятото. Въздухът, водата и земната повърхност изстиват и над тях се образуват масивни студени - полярни и арктични въздушни маси с много ниски температури, които нахлуват все по-на юг (в северното полукълбо) или все по-на север (в южното). Соларната зима е такъв период от годината, през който даденото полукълбо получава най-малко слънчева енергия. За северното полукълбо това е периода от началото на месец ноември до средата на месец февруари, а за южното - от началото на месец май, до началото на месец август.

Астрономически зимата започва в деня на зимното слънцестоене. Тогава, тези слънчеви лъчи, падащи под ъгъл 90°са най-отдалечени от екватора, съответно слънцето е най-ниско по видимия си път над хоризонта за цялата година. За Северното полукълбо това се случва около 21 декември и тогава преките слънчеви лъчи падат точно върху южната тропична окръжност (Тропик на Козирога), а за Южното полукълбо - около 21 юни,когато преките лъчи попадат върху северната тропична окръжност (Тропик на Рака). След деня на зимното слънцестоене, ъгълът на слънчевите лъчизапочва да се увеличава бавно и видимото положение на слънцето над хоризонта става все по-високо. Астрономически зимата приключва в деня на пролетно равноденствие, когато слънцето пресече т. нар. небесен екватор в пролетната равноденствена точка и лъчите падащи под ъгъл 90° на повърхността мигрират (навлязат) в северното - през месец март, или южното - месец септември полукълба. 

Лазерна епилация процедура


Лазерна епилация процедура
Лазерна епилация процедура против нежелано окосмяване

Лазерната епилация е начин на обезкосмявене, при който лазерен лъч се насочва към косъма, за да се абсорбира меланина в косъма, при което се отделя топлинна енергия и унищожава фоликула  на косъма. След тази процедура на мястото на стария фоликул е почти невъзможно да порасте косъм. Процедурата не е болезнена и се извършват през 45  – 60 дни, като за някои зони (например крака) и през 90 дни. Като странични ефекти могат да се посочат появявата на петна (пигментации и депигментации) по кожата, като най-често те са вследствие на излагането на слънце/солариум непосредствено преди или след лазерна епилация, както и при неспазването на всички останали задължителни условия за провеждане на терапия с лазер (прием на медикаменти с високо съдържание на вит. А и Е, които засилват фоточувствителността на кожата, както и някои групи антибиотици). При лазерната епилация съществуват три вида лазери -  диоден,   александритен, и ND: YAG.

  
 »